14 Ванилии и половина – новите приключения на Феята от захарницата

43542715_1108228775995413_6222318068895318016_nНаскоро излезе от печат детската книга „Четиринайсет Ванилии и половина“ – посветена на най-новите приключения на Ванилия (Феята от захарницата)! Представяте ли си какво би последвало, ако сред нас се появи фея? Ако в училище се появи фея? Ако вкъщи се появи фея? Ако в трамвая се появи  фея? Но една такава щура фея – с рошава плитка и гениални идеи? Много смях, разбира се! Много нелепи въпроси, естествено! Твърде много удивени погледи, да, да! Но и достойно количество мъдри заключения!

текст: Катя Антонова
илюстрации: Мила Лозанова
Печат: Издателство Рибка
можете да закупите книгата онлайн следвайки този линк: https://bit.ly/2S6KENZ

14 - 2

Откъс:

– Филип, искаш ли да ти помогна с нещо? Днес открих в себе си невероятен талант за помагане и трябва да ти кажа, че никога не съм била по-щастлива!

Филип я изгледа недоверчиво – една ентусиазирана Ванилия винаги беше повод за притеснение. Все пак реши да се възползва от предложението ѝ:

– Ами… може да ми помогнеш да си подредя стаята.

– Какво? Ти сериозно ли? По-досадно нещо не можа ли да измислиш? По-скоро ще реша още една задача по математика, отколкото да подреждам кочината у вас! Не искаш ли да ти помогна с нещо друго? Нещо бързо и лесно? Например да ти изтрия нацапаното с маркер на бузата?

Филип се сепна:

– Нямам нацапано…

Ванилия бързо взе един маркер и драсна с него по лицето на момчето.

– Имаш!

А после наплюнчи пръст и взе да търка кожата му до почервеняване.

– Ванилия, спри! – ядоса се Филип. – Това не е помощ!

– Не е ли? Значи искаш да си стоиш с нацапано?

– Не, но нямаше да имам нацапано, ако ти не ме беше надраскала.

– Виж какво, Филип, няма как да си сигурен в това. Нацапаното си е нацапано, без значение как се е появило. Ти беше в беда! Ей тук си седиш и изобщо не подозираш колко си смешен с това нацапано. Добре че се появих аз, за да ти помогна да го изчистиш.

Филип я гледаше сърдито, точно както я гледаше и учителката. Ванилия се умърлуши и отсече:

– Знаеш ли какво, познатите ми хора искат да върша за тях само глупости! Гадни, досадни глупости, които изобщо не са важни. Да помагаш, означава да подкрепиш някого в труден момент, а не да му оправяш стаята, защото го мързи. И не да му говориш на „вие“, защото така било прието. Сигурно и мама Петя ще поиска от мен да измия чиниите. При положение че аз дори не искам да се храня в чинии! Който каквото си е надробил, трябва да си го сърба. Хич не я разбирате вие тази дума – „помощ“. Непознатите са много по-благодарни от вас. Вече ще помагам само на тях. А вие с учителката може да се съберете и дружно да си почиствате стаите, докато си говорите на „вие“.

Ванилия сърдито кръстоса ръце и обърна гръб на Филип. Той се смути, не искаше да я разстройва.

– Добре де, не се сърди, Ванилия. Благодаря ти, че ми избърса нацапаното. Няма нужда да се цупиш.

– Има! Ако ме беше видял как хубаво помагам, щеше да се засрамиш, че ми говориш така! Чакай, ще ти покажа.

Ванилия се обърна към класа и извика:

– Хей, заложници на класната стая, искате ли сладолед?

– Да! – отвърнаха децата.

Ванилия се изстреля навън и след минутки се върна със сладолед в ръка:

– Хайде на сладоледа!

Съучениците ѝ я гледаха смаяно, а едно момче реши да уточни:

– Ама той е един.

– Ми с два лева колко сладолед очакваш да купя? По мои сметки обаче ще стигне за по едно близване на всеки. Яко, нали!

Децата прихнаха да се смеят подигравателно, а Ванилия почервеня от яд:

– Добре, прегорели мъфини, стойте си без сладолед! Сама ще си го изям!

„Ама че скапан ден, мислеше си Ванилия. – А тръгна толкова добре!“

След училище Ванилия предложи на Филип да се поразходят. Тя тайно се надяваше по пътя да срещне хора, нуждаещи се от помощ. Не след дълго забеляза едно момиче да върви срещу тях. Ванилия хукна към него, съблече суитшърта си и каза:

– Вземи го, ще ти отива повече от твоя.

– Я се разкарай – сопна се момичето и продължи.

– Ето, Филип, виждаш ли, вашият свят не иска помощ! Хем смята, че си е добре така, хем непрекъснато се оплаква, че нещо не му е наред.

Ванилия отново увеси нос. Все по-често се чувстваше разочарована. Колко различна бе от всички и всичко, помисли си Филип.

– Хей, Ванилия – заговори я той – гладен съм, но няма да мога да се справя сам с цяла пица. Ще ми помогнеш ли?

Феята вдигна поглед и много добре разбра, че Филип е много добър приятел. По-късно, докато двамата похапваха пица в близкия парк, Ванилия отбеляза:

– Знаеш ли, помощта е нещо чудесно, но само ако е поискана. Иначе не струва.

 

*  *  *

инфо: Издателство Рибка

 

#мечтателките

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s