СВОБОДАТА, ИСТИНАТА И МИСЪЛТА – Една дълга и скучна статия за мислещи хора

на

СВОБОДАТА, ИСТИНАТА И МИСЪЛТА
Дълга, скучна, историческа статия.
Подходяща само за мислещи българи.

Сега има интернет и хората могат да прочетат всякакви истини.
Днес си мисля, че истината точно заради това е загубила стойността си. Тя отдавна е паднала под тежкото иго на неграмотността, глупостта и липсата на смисъл.
На трети март се чува постоянно думата „обединение”. Това е болка за нашия народ. И огромна наша слабост. Забелязах обаче, че тази слабост вече се използва, за да се накара народа съвсем да спре мисли! Защото видите ли, мисълта ще ни разедини още повече.
Историята е част от знанието и развитието на един народ. Тя би следвало да произлиза от неговата памет и ум. За да има истина в нея. Но някак нашия народ все повече предпочита друг да му казва каква му е историята и друг да помни вместо него. Защото в омерзението и беднотията си предпочита да приеме, че така ще се обедини.
Ако всички се съберем около една истина, най-после ще се оправи България!?
Но чия е истината?
И кому е угодна?
Следват исторически факти, свързани с днешния ден.
Те са само за тези, които имат сили да четат история, умове да мислят и сърца да обичат България, въпреки всичко!:

САНСТЕФАНСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР е предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3 456 убити опълченци!

Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете между тях са поради неспазването от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално РАЙХЩАДСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г.

РАЙХЩАДСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, сключено на 26 юни (н. ст. 8 юли) 1876 година, което е част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878).
Страните подписват тайно споразумение, което има два варианта на текста — руски и австрийски.
Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че

„ АКО СЕ СТИГНЕ ДО ТЕРИТОРИАЛНИ ПРОМЕНИ ИЛИ РАЗПАДАНЕ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, СЪЗДАВАНЕТО НА ГОЛЯМА СЛАВЯНСКА ДЪРЖАВА НА БАЛКАНИТЕ Е ИЗКЛЮЧЕНО!”

В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват отделни независими княжества.
Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че Русия няма да допусне създаването на компактна славянска държава!
Именно това съгласие между двете държави прави създаването на Санстефанска България невъзможно, а подписаният през 1878 г. предварителен Санстефански мирен договор — неизпълним.

В австрийския вариант на текста името „България“ изобщо не се среща. Там се казва, че ако Турция бъде победена, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о в Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция. Райхщадското споразумение е продължено и с Будапещенската тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария, както и Лондонското споразумение между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.

На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие. Още първата точка в протокола по примирието нарушава Райхщадското споразумение на Русия с Австро-Унгария, тъй като гласи:
„ България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира.[5]

Санстефанският договор предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени в общи линии на приложената карта, трябва да служат за основа на окончателното разграничение.
Договорът се опитва да създаде голяма славянска държава на Балканите – княжество България би имало площ от около 170 000 кв. км. и би обхващало Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8)!

С подписването на Санстефанския предварителен мирен договор Османската империя приема исканията на Русия, съдържащи се в него.
Но Високата порта е наясно, че договорът е предварителен и условията ще бъдат преразгледани с участието на останалите Велики сили.
И първите отзиви на Великите сили относно санстефанския договор не закъсняват. Обединеното кралство и Австро-Унгария се обявяват против него, заявявайки че Русия сама е решила Източния въпрос в своя полза, въпреки предварителните договорки.

Обединеното кралство започва да се готви за война. Започнати са мерки за съставянето на два експедиционни корпуса за военни действия срещу русите и превоз на английски войски от Индия, през Суецкия канал в Средиземно море.
Тази криза в отношенията със западните Велики сили карат Русия да мисли, че надвисналата война с Обединеното кралство и Австро-Унгария ще се състои. Руската армия не е способна на втора война, веднага след приключилата, а освен всичко сред войските върлува тиф.

На 27 април 1878 г. (само месец и половина след подписване на Санстефанския договор) руското правителство взима решение да изпълни исканията на Австро-Унгария относно България, с цел да избегне конфликт.
След преговори на Русия с британското правителство се стига до подписване на ЛОНДОНСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ, което окончателно определя разделянето на отнетите от Турция територии и налага на Русия фактическото спазване на Райхщадското споразумение.
Стига се до подписване на Лондонското споразумение за промяна на Санстефанския договор от 18/30 май 1878 г.

Това е тайно дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Великобритания, част от подготовката за Берлинския конгрес. Както вече стана ясно, то е предхождано от сключените между Русия и Австро-Унгария също тайни Райхщадското споразумение от 1876 г. и от Будапещенската конвенция от 1877 г.

По-важните точки на споразумението са както следва в:
Меморандум № 1
На юг България ще бъде разграничена така, че да няма излаз на Егейско море.
Западните граници на България ще бъдат коригирани, така че да не включват в себе си небългарско население, примерно на изток от линията Нови-Пазар и Курча Балкан (т.е. приблизително към Серес).

България ще бъде разделена на две провинции – едната от тях, на север от Балкана, ще получи автономия под княжеско правителство, а другата – на юг от Балкана, ще получи автономия с губернатор-християнин, назначаван в съгласие с Европа.

Британското правителство иска и Русия се съгласява висшите постове в милицията в Южна България да бъдат назначавани от Високата порта в съгласие с Европа.

Меморандум № 2
Уточнява се, че освен точките по предходния Меморандум, британското правителство си оставя правото да отстоява позициите си и по следните въпроси:
• Да изисква участието на Европа в административното устройство на двете български провинции.
• Да обсъди продължителността и характера на руската окупация на България.

Тайните споразумения на Русия с Австро-Унгария, условията по които не са спазени от Русия при съставянето на Сан-Стефанския предварителен мирен договор, са основанието за провала на руската имперска външна политика.

ТАЙНИТЕ ДОГОВОРИ ВКЛЮЧВАЩИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, РАЗБИРА СЕ ОСТАВАТ НЕИЗВЕСТНИ ЗА РУСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ. САМАТА ВОЙНА Е ПРЕДСТАВЕНА В РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ КАТО ОСВОБОДИТЕЛНА – НАСОЧЕНА КЪМ СПАСЯВАНЕ НА БРАТЯТА СЛАВЯНИ ОТ ТЕЖКИЯ РОБСКИ ЖИВОТ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ.

Ще оставя всички тези писания без коментар, разчитайки на тези умове, чиято грамотност и потребност да търсят истината, ще бъдат предизвикани.
За мен е изключителен цинизъм думата ОБЕДИНЕНИЕ точно днес. Защото събитията около тази дата отдавна разделят народа ми на русофили и русофоби.
Това единствено доказва, че късчето история, което честваме днес, по всяка вероятност е ограбено откъм Истина!
Благодарност и почит към всеки руски войник, който се е сражавал на тази земя с мисълта, че помага на брата си!
Дълбок поклон пред българския опълченец, чиято единствена обич е била за Майка България!
Вярвам, че Истинската историята на нашия изстрадал народ един ден ще изгрее с яркото си слънце и ще прикове света!
Защото Истината и Свободата винаги светят с недвусмислена яркост!

Честит празник!

автор: Розмари Де Мео

изочник: https://www.facebook.com/groups/1721252364854865/hc_ref=ARRpZXu8PAfTK2WxtQBMHyfLA0Nr9JDPnQa8_hAU5XyZCViP4ezLaBFJ07jyWRw9BIc

#мечтателките

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s