Юли е, но времето отново е английско. Моята меланхолична френска лавандула се е разнежила на прозореца и иска да ѝ обърна внимание днес. Чувства се самотна сред бетонната джунгла. Поливам я а тя ми разказва приказки.

Напомня ми за безкрайните лавандулови полета у дома които пропускам. Всъщност защо пък… затварям очи, унасям се в тишината и усещам ленената си рокля която леко потрепва от закачливия полъх на вятъра, а аромата на поле ме обзема, с гръб съм към залязващото слънце а вечерния хлад леко гали лицето ми.

Някъде там. Из вечните лилавини е лято.

 

 

 

 

 

източници:

лавандулова лимонада / the art voyager/pinterest /  лавандулови макарони 

/  lavender-field / flower_power_daily /  https://twitter.com/blujayrain /

we love weddings-barcelona / treasury / lavender festival /  blueberry lavender shooters

/