Юли е, но времето отново е английско. Моята меланхолична френска лавандула се е разнежила на прозореца и иска да ѝ обърна внимание днес. Чувства се самотна сред бетонната джунгла. Поливам я а тя ми разказва приказки. Напомня ми за безкрайните лавандулови полета у дома които пропускам. Всъщност защо пък… затварям очи, унасям се в тишината…